ВОЙНАТА СРЕЩУ АВАРИТЕ

Втората война, по която можем да припознаем  Крум в Книги Макавейски, това е Войната срещу Аварския хаганат. Ето как е описана тази война в Българска военна история том І:

“Преди да встъпи в решителен двубой с Византия, която потискала многобройните славянски племена и в продължение на повече от един век застрашавала не само сигурността, но и съществуването на славянобългарската държава. Крум насочил своето внимание на северозапад, където България граничела с Аварския хаганат.
Активизирането на външната политика на Крум към земите на Средния Дунав се обуслобявало от политически и стратегически съображения. Под властта на аварите се намирали славянски племена, които били жестокото потискани и експлоатирани и които станали обект на обединителната политика на българския владетел.
Изворните данни в това отношение са красноречиви. Хронистът Фредегарий пише: “Аварите всяка година отивали при славяните, за да зимуват при тях; тогава те взимали жените и децата на славяните и ги използвали. Накрая славяните били заставяни да плащат данък на аварите.” Според друго известие, когато аваринът искал да отиде някъде, “заповядвал да впрегнат в каруцата му три, четири или пет (славянски) жени и да го возят”.
Ликвидирането на постоянната аварска заплаха в тила на славянобългарската държава развързвало ръцете на Крум за действия срещу Византия. Овладяването на Банат създавало благоприятни условия за действия по долината на Морава, също заселена от славянски племена. Разгромът на западната половина на Аварския хаганат от франките ускорил намесата на българите в събитията в района на Средния Дунав.
В историческата литература широко е разпространено схващането, че в 805 г. българските войски с един удар доразгромили аварските войски, след което земите от източната половина на Аварския хаганат влезли в пределите на България. Това схващане се е наложило поради крайно оскъдните сведения в изворите, които се нуждаят от по-обстоен анализ и тълкуване.”

В тази история, както и във всички останали пише още неща, но само в сферата на предположенията, защото извори за тази война почти няма.

Нека да видим какво пише в Книги Макавейски за нея.
Само ще слагам в скоби истинските имена на градове, крепости и реки и ще видите какво ще се получи: 

"Тогава езичниците, които живееха в Галаад (Галиция), се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема (Торда, Турда). 

[5:10]  И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят,

[5:11]  и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей (Доминатор) предвожда войската им.

[5:12]  Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха,

[5:13]  и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов (Буковина), са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже.

[5:14]  Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие:

[5:15]  "събраха се против нас от Птолемаида (Бутрод, Бутринти, Албания) и от Тир (Драч, Дирахиум, Албания) и Сидон (Дубровник) из цяла езическа Галилея (източното крайбрежие на Адриатическо море, от Дубровник до остров Корфу), за да ни погубят".

[5:16]  Когато Иуда (Крум) и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война.

[5:17]  Тогава Иуда (Крум) каза на брата си Симона (Симеон): избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея (Албания и Черна гора); аз пък и брат ми Ионатан (Борис, Омуртаг) ще идем в Галаад (Галиция, Буковина).

[5:18]  И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея (България) войска, за да пазят.

[5:19]  И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем.

[5:20]  На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, - осем хиляди мъже.

[5:21]  И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби.

[5:22]  Той ги гони до портите на Птолемаида (Бутрод, Бутринти), и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им.

[5:23]  Също взе със себе си намиращите се в Галилея (Албания и Черна Гора) и в Арвати (Хърватия) (българи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в България с голяма радост.

А Иуда Макавей (Божественият Крум) и брат му Ионатан (Аспар, Борис) минаха Йордан (Дунав) и изходиха тридневен път в пустинята (пущата).

Срещнаха ги навутейци (NBT - банатци BNT), приеха ги мирно, и им разказаха за всичко станало с братята им в Галаад (Галиция), че мнозина от тях са затворени във Васара BSR (Борсот BRST), Восор BSR ( Борсово BRS), Алеми LM(B) (Белград BL+град), Хасфор (Хунград), Макед, (Мункач) и Карнаим CRNM (Морисена MRCN) - всички тия градове са укрепени и големи, - че и в другите градове на Галаад (Галиция) се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден. Затова Иуда (Крум) с войската си веднага се упъти в равнината към Босор (Борсово), превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и ги изгори с огън; а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението. Когато настана утро и повдигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него. Видя Иуда (Крум), че се почна битката, и писъци от града се издигнаха до небето като звук от тръбите и голям вик, и каза на войниците: "Бийте се сега за вашите братя". Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва; и войската на Тимотей ТМТ (Доминат, доминатор, владетел),  позна, че това е Иуда (Крум), и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже. Тогава той се върна в Масфа MSF, (Земпънград - (Земплин SMP), обсади - и го превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката му и с огън го изгори; оттам тръгна и превзе той Хасфон - (Хунград), Макед - (Мункач), Восор - (Борсово, Берегово) и други градове на Галаад - (Галиция). След тия събития Тимотей ТМТ (доминатор) събра друга войска и се разположи на стан при Рафон RFN - (Олпар, Тисалпар LPR) оттатък потока - (реката Тиса). Тогава Иуда - (Крум) прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила, и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока - (реката Тиса), готови да идат против тебе на война". И отиде иуда - (Крум) срещу тях. Когато Иуда - (Крум) и войската му се приближиха до реката, Тимотей ТМТ(Доминатор) каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му , зашото той ще ни надвие. Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд реката, ние ще преминем към него и ще го надвием". Щом Иуда - (Крум) дойде до реката, тури при реката народни писари и им заповяда думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение". И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим - (Морисена, Ченад). Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим - (Морисена). Тогава Иуда - (Крум) събра всички израилтяни (българи), които се намираха в Галаад - (Галиция), от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, -доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската - (Българската) земя. И дойдоха до Ефрон - (Римник, Ръмнику Вълча). Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни на ляво; трябваше да се мине през него, а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни. Иуда - (Крум) им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят. Тогава Иуда - (Крум) заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, - и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му. И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите. И минаха през Иордан (Дунав) в голямата равнина срещу Ветсан (Търново). И събираше Иуда - (Крум) останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в българската земя. И възкачиха се на планина СИОН (Цепина) с веселие и радост и принисоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха в мир."

MACCABEE BATTLES THE SYRIANS

Dronninglund. c.1520. (M-K 06-023) Nine Heroes. Left, Godfrey, mounted, in plate, helm topped with tau cross and scourge, cross on breastplate, sword in right hand. Facing Judas Maccabeus, mounted, in plate, shield on left arm, lance in left hand. Names above each figure. Text below. Carolus rex xpistianus imperator fuit sanctus et dominator per ytalias et alemanias per friseam et per hispaniam fiden xpi hic ampliam infer dei...in aquisgravit obiit rex nobilis post mortem xpi viic et xlv annis.

В нито един латински или гръцки извор няма толкова подробности за този поход. А в Библията всичко се е запазило. Иуда (Крум) провежда този поход заедно с брат си Ионатан (Борис, Омуртаг). До нас има запазен надпис за един негов воин, загинал може би в тази битка при реката Тиса:

„Кан ивиги Омуртаг. Зера-тарканът... Онегавон беше мой хранен човек и като отиде във войската, удави се в реката Тиса. Той беше от рода Кувиар.”

А ето още една версия за тази война, приписвана на Омуртаг:

„През 818 г. по неизвестни причини славянските племена тимочани, абодрити и браничевци (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския каганат) изпращат пратеничество до Лудвиг II Немски с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на Хърватското княжество. Това не се понравило на франките и посочените племена остават под властта на Людовиг. В продължение на три години (824-826 г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Людовиг Благочестиви. След като този подход не помага, канът изпраща войската си по поречието на р. Драва и покорява славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-таркан Онегавон, който се удавил в Тиса. Трябва да се отбележи, че победата на българите била до голяма степен резултат на факта, че Франкската империя нямала претенции към териториите на България. Освен това между двете държави се простирала обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.
Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на кана субиги Омуртаг.